Накратко
- Първите 2 работни дни ги плаща работодателят – 70% от среднодневната ви брутна заплата.
- От 3-тия работен ден нататък плаща НОИ – 80% от среднодневния ви осигурителен доход, но не повече от нетната ви надница.
- Заради този таван на практика от 3-тия ден получавате горе-долу точно колкото щяхте да получите, ако бяхте на работа.
- Върху болничните не плащате данък и осигуровки.
- Реалната ви загуба е почти изцяло в първите 2 дни – и тя е една и съща, независимо дали болничният е 3 дни или 3 седмици.
Кой плаща болничните
Болничният не се плаща от едно място, а от две, и това обърква повечето хора. Работодателят покрива само началото. Всичко останало идва от Националния осигурителен институт (НОИ) – отделно, по друго време и по друга сметка.
| Период | Кой плаща | Колко | Върху какво |
|---|---|---|---|
| Ден 1 и 2 | Работодателят | 70% | Среднодневното ви брутно възнаграждение за месеца, в който сте се разболели |
| От ден 3 нататък | НОИ | 80% | Среднодневния ви осигурителен доход за последните 18 месеца |
| При трудова злополука – от ден 1 | НОИ | 90% | Същата база, но без таван на нетното |
Броят на дните за сметка на работодателя се промени от 3 на 2 от 1 януари 2024 г. Ако попаднете на по-стара статия, която говори за „първите три дни“, тя вече не е актуална.
Първите 2 дни: какво прави работодателят
Работодателят ви плаща 70% от среднодневното ви брутно възнаграждение – и това е важната дума, брутно. Не 70% от заплатата, която получавате по сметка, а 70% от заплатата преди осигуровки и данък.
Взима се брутното възнаграждение за месеца, в който е започнал болничният, разделено на работните дни в него. Ако през този месец сте имали премия или клас за прослужено време, те влизат в сметката. Законът гарантира и минимум: сумата не може да е по-малка от 70% от среднодневната ви договорена заплата, така че месец с малко отработени дни не може да ви ощети.
Тези пари идват със заплатата за месеца, в който сте боледували – стига болничният лист да е стигнал до счетоводството навреме. Ако закъснее, сумата се появява като корекция следващия месец.
От 3-тия ден нататък: какво прави НОИ
Тук базата е различна. НОИ не гледа заплатата ви за този месец, а осигурителния ви доход за последните 18 календарни месеца преди месеца, в който сте се разболели. Сборът от тези 18 месеца се дели на работните дни в периода и се взимат 80%.
Това означава, че ако сте вдигнали заплатата си преди два месеца, обезщетението ви все още отразява до голяма степен старата заплата. И обратното – ако заплатата ви е паднала, за момента сте в по-добра позиция. Ако през част от тези 18 месеца не сте били осигурявани, за тези дни се брои минималната работна заплата.
Защо 80% всъщност не са 80%
Това е частта, която почти никой не обяснява, а тя променя изцяло сметката.
Законът казва, че дневното обезщетение при общо заболяване не може да надвишава среднодневното ви нетно възнаграждение. Идеята е проста: болничният не бива да ви носи повече пари от това да сте на работа.
Сега сметнете. От брутната заплата се удържат 13,78% осигуровки, а върху остатъка – 10% данък. Остават ви 77,6% от брутното. Обезщетението е 80% от брутното. Осемдесет е повече от 77,6 – значи таванът се задейства почти винаги.
С други думи
За дните от 3-тия нататък НОИ ви плаща точно нетната ви дневна заплата. Не 80% от нея – цялата. Затова дългият болничен не ви струва почти нищо повече от краткия.
Изключение: ако брутната ви заплата е над максималния осигурителен доход. Тогава 80% се смятат върху прага и таванът на нетното вече не се задейства – губите реално.
Таванът: максимален осигурителен доход
Държавата събира осигуровки само до определена сума на месец. Над нея не плащате осигуровки – но и обезщетенията ви се смятат само до нея.
| Период | Максимален осигурителен доход |
|---|---|
| 1 януари – 31 юли 2026 г. | 2111,64 € (4130 лв.) |
| 1 август – 31 декември 2026 г. | 2300 € (4498,41 лв.) |
Прагът се вдигна на 2300 € от 1 август 2026 г. със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. За хората с високи заплати това означава малко по-малка нетна заплата всеки месец, но и малко по-високо обезщетение, ако се разболеят.
Ако брутната ви заплата е под прага, тази промяна не ви засяга по никакъв начин.
Плащат ли се данъци върху болничните
Не. Нито обезщетението от НОИ, нито сумата за първите 2 дни от работодателя се облагат с данък върху доходите, и върху тях не се дължат осигуровки. Това е записано в чл. 24, ал. 2, т. 14 от ЗДДФЛ.
Практическото следствие: сумите, които виждате в калкулатора, са пари „на ръка“. Няма да ви удържат нищо повече от тях.
Кога реално идват парите
От работодателя
Със заплатата за съответния месец. Ако болничният лист е закъснял или сте го дали след крайния срок за обработка на заплатите, сумата идва като корекция в следващия месец.
От НОИ
До 10 работни дни, след като в НОИ постъпят две неща: данните от болничния ви лист (изпраща ги лекарят) и удостоверението Приложение № 9 (изпраща го работодателят). Ако някой от двамата се забави, забавя се и плащането.
При болничен, който обхваща повече от един календарен месец, първото плащане идва по същия ред, а следващите – до 5 работни дни след края на всеки месец.
Пример с числа
Човек с брутна заплата 2000 € (нето 1551,96 €), който излиза в болничен за 5 работни дни през септември 2026 г. – месец с 20 работни дни.
| Пера | Сума |
|---|---|
| Заплата за 15-те отработени дни (нето) | 1163,97 € |
| От работодателя за ден 1 и 2 (70% × 100 € × 2) | 140,00 € |
| От НОИ за ден 3, 4 и 5 (77,60 € × 3) | 232,79 € |
| Общо за месеца | 1536,76 € |
| Нормална нетна заплата | 1551,96 € |
| Загуба | 15,20 € |
Забележете колко малка е загубата – и по-важното, тя идва изцяло от двата дни, за които работодателят плаща 70% вместо пълното нетно. Ако същият човек беше боледувал цял месец, загубата пак щеше да е 15,20 €.
Сметнете вашия случай → Въведете дни и заплата и вижте разбивката за вашия месец.Кога работодателят не плаща първите 2 дни
Има случаи, в които тези 70% просто не ви се полагат:
- Ако нямате 6 месеца осигурителен стаж като осигурен за общо заболяване и майчинство. Стажът може да е прекъснат и при различни работодатели. Изискването не важи за хора под 18 години и при трудова злополука.
- Ако болничният е продължение на предишен – тоест неработоспособността продължава без прекъсване. Двата дни за сметка на работодателя се дължат само в началото, не при всяко ново листче.
- При трудова злополука и професионална болест – там НОИ плаща от първия ден.
Трудова злополука и професионална болест
Правилата тук са осезаемо по-добри за вас: обезщетението е 90% вместо 80%, плаща се от НОИ от първия ден, няма 2 дни за сметка на работодателя, не се изисква 6-месечен стаж и не важи ограничението до нетното възнаграждение. Ако сте се наранили на работа, настоявайте случаят да бъде оформен като трудова злополука – разликата в парите е реална.
Какво влиза в 18-те месеца, ако сте сменяли работа
Периодът е 18 календарни месеца назад, независимо при колко работодатели сте били. Ако в част от него не сте били осигурени, били сте в неплатен отпуск, който се зачита за стаж, в отпуск за гледане на дете или сте се осигурявали в друга държава – за тези дни се взима среднодневната минимална работна заплата за съответния период.
Ако през тези 18 месеца сте били в предишен болничен или в майчинство, за онези дни се брои доходът, от който е било определено съответното обезщетение – не минималната заплата.
Често задавани въпроси
Броят ли се събота и неделя за болничен?
Обезщетението се плаща за работните дни, попадащи в периода на болничния. Ако болничният ви е от петък до понеделник, това са 2 работни дни, не 4.
Мога ли да изляза в болничен, ако работодателят ми не разреши отпуск?
Болничният лист не е отпуск, който се разрешава – той е медицински документ. Издава го лекар при реално заболяване. Работодателят не може да го откаже, но НОИ и медицинската експертиза могат да проверят основателността му.
За колко дни може да ми пише болничен личният лекар?
Лекуващият лекар еднолично може да издаде болничен до 14 дни без прекъсване и до 40 дни с прекъсване в рамките на една календарна година. За по-дълъг период решава лекарска консултативна комисия (ЛКК).
Ако съм на изпитателен срок?
Няма значение за правото на обезщетение. Значение има само дали имате изискуемите 6 месеца осигурителен стаж – които може да сте натрупали при предишен работодател.
Откъде идват тези правила
- Кодекс за социално осигуряване – чл. 40, ал. 5 (двата дни за сметка на работодателя) и чл. 41 (размер на обезщетението, 18-месечна база, таван на нетното).
- Национален осигурителен институт – Парично обезщетение при временна неработоспособност.
- Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. (ДВ, бр. 68 от 28.07.2026 г.) – максимален осигурителен доход.
- Закон за данъците върху доходите на физическите лица – чл. 24, ал. 2, т. 14 (необлагаемост на обезщетенията).
- Кодекс на труда – чл. 154 (официални празници, от които се определят работните дни).
Този текст е информационен и не замества консултация със счетоводител или с НОИ. Конкретният ви случай може да има особености – например сумирано изчисляване на работното време, работа на смени или няколко трудови договора.